Темите за войната и любовта преобладаваха в книгите, чиито откъси бяха прочетени в рамките на 12-ото издание на „Нощ на литературата“ в София. Общо 21 читателски гнезда бяха разположени около Докторската градина и площад „Народно събрание“ в сряда вечерта. Откъсите от избраните от културните институти произведения звучаха в тях на всеки 30 минути.

Войната присъства в сюжети на книги като „Война и терпентин“ от Стефан Хертманс, избрана от посолството на Белгия в столицата, „Тил“ от Даниел Келман („Гьоте институт“), „Раят“ от Пия Лейно (Представителството на Европейската комисия в България), „Парижанина“ от Изабела Хамад (Британски съвет - клон България), „Зад гърба“ от Гаска Шиян (посолството на Украйна), и „Всички погубени места“ от Джон Бойн (фондация „Детски книги“). Темата за любовта се срещаше в заглавия, сред които „Трудни любови“ от Итало Калвино (Италиански културен институт в София), „Шега“ от Янис Палавос, „Раят“ от Пия Лейно, „Тил“ от Даниел Келман и др.

Тази година не успяхме да устоим на Джон Бойн, каза Валентина Стоева, основател на фондация „Детски книги“, която е координатор на събитието „Нощ на литературата“ за страната. „Всички погубени места“ адресира темата за Втората световна война, за вината, но същевременно има и много интересни сюжетни нишки, с които се отличават добрите книги“, посочи тя.

Пред публиката в Националния студентски дом, където бе гнездото на „Детски книги“, Стоева разказа, че противно на наименованието на фондацията, книгата „изобщо не е детска“, но си струва да бъде открита от участниците в събитието.

Във времената, в които живеем, а те са никак не са приятни с оглед на войната и войната по пътищата включително, както и всяка лудост, която се случва около нас, книгите са онези острови на спокойствие, които ни помагат да открием себе си, смята основателката на „Детски книги“. Според нея книгите дават възможност на хората да си дадат ясна сметка, че си струва да бъдат заедно, да пазят това, което имат и да се осланят на изконните ценности като любовта, семейството, приятелството и добротата.

Като координатор на „Нощ на литературата“ в България Стоева коментира, че се радва, че всяка година има участници, които се завръщат в читателските гнезда, като някои от тях не са пропускали издание на събитието през последните 12 години. „Някои от тях идват, за да чуят откъс, защото смятат, че книгата ще им хареса и това обикновено е така, защото с това се отличава съвременната европейска литература. Тя е изключително качествена. Други са много изненадани от местата, в които влизат – някои от тях отварят врати за посетители именно в „Нощта на литературата“, иначе са недостъпни“, разказа тя. 

Сред тези локации тази година бе Къщата на Столичната община на ул. „Париж“ 1, където във фокуса бе книгата „Още един ден в музея“ от Зорница Христова и Тодор Т. Петев. Именно Зорница Христова бе водеща в гнездото на Столична община, като вместо да чете откъс от изданието, тя заведе присъстващите деца и възрастни на своеобразен тур в творчеството на художника Златю Бояджиев.

„Ние ще превърнем тази уютна зала в галерия и докато четем части от книгата, ще се разходим из картините на Златю Бояджиев и ще задаваме въпроси към тях. Тоест, ще гледаме каква приказка разказват и какви са тайните скрити места в тази приказка, какви въпроси могат да се зададат, какви тайни и закодирани истории има в тях“, разказа Христова преди да приветства първите участници в „Нощ на литературата“.

Сред обсъжданите теми бяха повтарящите се герои в картините на художника, промяната в начина, по който Бояджиев разказва приказки през картините си, след като получава инсулт и започва да рисува с лявата си ръка. „Още един ден в музея“ помага на родителите да поставят децата си в ролята на детективи и откриватели, посочи Христова.

„На децата най-много им харесва да могат да пипнат нещо на живо, да има нещо, което те да отговорят и да знаят. Това винаги работи и всъщност най-голямо удоволствие е когато не само слушат, а сами могат да участват“, допълни авторката. Според нея децата четат с удоволствие и разбиране, когато имат свободата да си избират четивата и когато възрастните също проявяват интерес към тези произведения. „Трудно четат с разбиране, когато им е вменено за задължение, когато знаят, че тези, които ги принуждават да четат нещо, не биха го прочели и самите те не четат“, коментира тя.

Дистопичната представа на финландската писателка Пия Лейно за бъдещето на света, описана в романа „Раят“, бе представена в галерията на ул. „Оборище“ 5. По традиция, Представителството на Европейската комисия в България избра за своето гнездо и тази година книга, която е носител на Наградата за литература на Европейския съюз.

Книгата ни пренася в едно бъдеще, в което човечеството не е успяло да се справи с три заплахи – климатичните промени, национализма и доминацията на технологиите, каза актьорът Мартин Димитров, който чете откъс от „Раят“. По думите му романът е избран с надеждата да ни провокира да правим избори и да взимаме решения, които да доведат до бъдеще, различно от описаното.

Вечерта на „Нощ на литературата“ в София завърши с поетична обиколка „Ноктурналиите на града" с водещ Тодор П. Тодоров.